Ето ме днес, с половин ден свободно време........ което трябва да прекарам затворена в офиса, с надеждата, че ще дочакам нужните обаждания и мейли преди 18ч., и така само ще закъснея за часа си при козметичката, но поне няма да бачкам пак цял уикенд, за да наваксам за понеделник........ И какво да правя, като вече ми се повдига от кафе (5 дена до отпуската и зловещо натравяне от предишните 360 дни), спрях цигарите (след като почти изгубих единия си бял дроб в басейна), няма шоколад в близост, за винце да не говорим...... Реших значи, че класно ще си изгубя времето и ще чета.....мдаа, срам не срам.......женски I-net списания.... няма да споменавам имена на сайтове, не заради рекламата, ами щото ме мързи да сменям непрекъснато регистрите J
Та така.... следвам линка към първия - класически един такъв – диети и фитнес, стил и красота (то едното без другото не може, значи), мода, бебета, такива ми ти работи..... Аз не съм много по бебетата, модата и тя не ме вълнува особено, мразя да съм на диета, така че първо ще си пробвам силите със стила и красотата, пък после ще отида да вида какво пише за междуполовите отношения......
И ето ме заобиколена от програми за разцъфване на външната, вътрешната ми и всякаква друга красота (а на нея наистина сериозно разцъфване и трябва, ма нейсе)..... хайде да направя кротко изчисление как го виждат тия хора да се оправя с всичко това:
Косата ми – нея почти я няма – така я подкъсих, но не, това не било хубаво, те (мъжете) искали лъскава грива....ами като нямам , и никога не съм имала? – Ами ето ви решението госпожице: намирате си отличен фризьорски салон, оръсвате там четвърт заплата, и после повтаряте упражнението поне веднъж седмично...А, да не пропусна – и си взимате половин година отпуска, защото иначе няма как да вместите по 3 часа извън вашето работно време и в това на салона.....
Към всичко това добавяте маникюр, педикюр, маска за кожичките не помня вече къде, със съставки, които звучат по-скоро като за средиземноморско меню..... още поне 2 часа......
После се впускам в луди покупки, посещавайки Ести Лаудер и специализирани аптеки, където за няколко малки тубички съсипвам тотално остатъка от заплатата си...... Както и магазини за „естетична козметика” (аз досега му казвах „грим”, но явно не съм била в час), откъде се сдобивам и килограми вещества в апетитни опкаовки.... само дето никой не ми дава указания за употреба.........
И ето ме мен, обратно в къщи, нагъвайки с ужас последната си чашка вино – заплатата е сдала багажа до степен „още една бутилка вино или тока за месеца”.... Решавам да си лягам, знаейки как ще се наложи да стана след има-няма 6 часа сън, който далеч не е непрекъснат: преходът към демокрация явно сериозно е изтощил финансовите ресурси на съкварталците ми и с всяко следващо лято нараства броя на тези от тях, които предпочитат да изкарат отпуската си в София, споделяйки я с Азис, Ивана и Левски, по възможност – точно под прозореца ми, до Golf-2 с широко отворени врати и по-мощна от колата музикална уредба.......
Ставането призори трябва да е първата стъпка от новия ми живот на American beauty..... Предполага се, че би било нормално да се вместя в 1 час между ставането и излизането..... Но авторите на идеята са пропуснали да предположат как се чувства един отявлен сънливец в 6 сутринта - трябва първо да се самоубедя, че алармата не е поредния нощен кошмар, после да се довлача до кухнята, да разтворя нес-кафе с вода от чешмата (къде сили за стопляне) и известно време да се опитвам да си отговоря на класическите сутрешни екзистенциални въпроси – какво правя тук и сега, колко крайника имам, как ми беше фамилията.... и изведнъж ми остава само половин час, в който да се преродя тотално!!!! Ужас, косата ми се е сплескала безпомощно на едната страна, очите ми вият дори от мисълта за лещите (камо ли за сини такива), лицето ми е подпухнало (доколкото изобщо мога да го видя без лещи)..... Опитвам се да прилагам прочетените съвети: онзи за лед върху подутите ми бузки може би щеше да помогне, стига само да не бях го изсипала вчера във виното си.... и естествено нямам раставици, нито чаени пакетчета, а още по-малко вереме да ги държа в камерата... Преминаваме директно на точка 2 – слагам лещите и почвам да се гримирам....Боже мой на L’Oreal и Maybelline, защо ти трябваше да измисляш 3 (словом: три) субстанции за нанасяне по лицето, и то след крема???? И как изобщо преполагаш, че мога да сложа спирала на долните си мигле без да си оплескам сините торбички под очите? Резултатът е почти трагичен, но нямам време за депресиране – както стана ясно, работата ще ми е жизнено необходима поне до следващата заплата..... Докато едната половина на мозъка ми обмисля местонахождението ключовете зе колата и любимите ми обувки, другата се заема да контролира процеса по сешуарене с кръгла четка и пяна за коса (златничка, да ви кажа, но така и не рзбрах защо)..... Не ми се говори как приключва той, едно е очевадно: фризьорът вчера не ми спомена, че резултатът, който той преследваше 3 часа с 2 професионални ръце и неназоваеми технически пособия аз сама никога няма да постигна, какво остава за 7:00 сутринта.......
Вече закъсняла, с вид на член на сем.Адамс, трябва да се изнасям на първа космическа през столичния трафик (а имам само 10ина точки за доубиване от светлозелените чудовища), но не мога да спра да си мисля: Как го правят? И как очакват от една нормална (повечето време поне), средностатистическа, не-великолепна мадама да се оправи с всичко това? Нали се предполага да ходя на работа, до химическото чистене, да ям, спя, пия, излизам, да мрънкам на автомонтьора си и куп други времеемки нещица от сорта?? И то без да изглеждам като торбалана, но и (непостижима идея) и без да съм лъскава корица на списание??? И за кого ги пишат тези статии, и кой ги чете, какво изобщо им дава огромните тиражи/посещаемост – никой, който има времето и ресурсите не е опрял до парченца краставичка, останалите – просто ги нямаме.......
Реших да не ходя да чета за междуличностните отношения – там и без това си имам достатъчно проблеми...... Телефонът ми се раззвъня, отивам да работя кротко, в очакване на една напоителна вечер и с твърдото решение следващия път да се придържам към National Geographic!
